Дневниците на цветарката

Тук ще намерите истинските приключения на момичето, което работи с цветя. Тя е действителна личност, с действителен бизнес - дори има 2 собствени магазина за цветя. Няма да повярвате, колко интересни и досадни неща й се случват всеки ден. Но пък тя ще ви ги разкаже сама.

Monday, October 25, 2004

Шега-шега, ама....

Е, днес наистина бях напът да си помисля, че КАТ ме преследват нарочно.
Сутринта се опитвах да легализирам двете саксии, който са пред магазина в центъра. Магазинът е почти на улицата и за да не спират коли от време оно има две саксии и едно бетонено чудовище, което наисина нямам представа кой и как го е пренесъл.
От Столична община и Кат дойдоха и ме предупредиха, че или го махам или го легализирам и тъй като и аз съм против всякакви щайги, столчета, манекени, които се поставят върху улиците за да се пази Нечие(на някое величество) място, реших, че ако не е баснословна сумата - ще бъда примерна гражданка и данъкоплатка.
Оказа се, че сумата е еднократна и е .....познай? 25 лв.Учудена и зарадвана се върнах в магазина, оставих колата на същата улица и реших да отида пеша до Университета.
В Университета трябваше да занеса работите от държавния изпит, който се проведе в събота. Като един истински новобранец мен ме прецакват с всички видове квесторства, административна работа, носене на запечатани прикове....Не, че имам нещо против - няма да ми се счупят ръцете, нали?!
За моя изненада решиха, че трябва и аз да проверявам работите, което е странно, защото аз по тази дисциплина не преподава и не съм специалист(все още), но можеш ли да откажеш:)
Нямах много време, но .....И по едно време ми звъни Соня(позната още като Душко и баби), та тя ми казва:"Баби, пред магазина ли си паркирала?". Аз й отговарям:"Да, баби. Защо?"
"Защото имаш глоба за неправилно паркиране. Наистина не се шегувам" и тъй като съм свикнала като положението при мен започва да се сговнява направо все едно се е готвило за Олимпийски игри, и затова я попитах дали са ми сложили скоби. Тя отиде да погледне и ми каза, че нямя.
След това аз започнах да смятям колко увеличения на глобите съм пропуснала и колко ли са сега. Въртеше ми се нещо около 50 лв.
Вкиснах се и ми стана кофти, защото не стига всичко, но сега и на тях поредната 50-тачка.
Криво ляво се измъкнах от Университета и бързо-бързо отпраших към колата. Пътьом успях да се скарам на Ира, която беше на работа в магазина къде е бляла? Тя само каза:"Отиди и си виж бележката на колата"
Беше пожелание за лек ден от Соня и как едвам е успяла да си отърве кожицата.......
Побеснях!
И как няма да побеснея!!!
И без това животът ми е доста екшън за да ми го прави по-голям.
Но какво ли се учудвам, след като последния път ме изпързаля, че се обажда от НОИ и че осигуровките от последната половин година на фирмата ми ги няма!?!?!
Не й се сърдя, разбира се, но вече ще поглеждам нагоре като ми казва "Добър ден":))))

1 Comments:

Post a Comment

<< Home