Да знаеш как да получаваш подаръци

Пак ми се обадиха от една фирма(търговско представителство), с която често работя. Доставката беше за шефа на Военна болница - генерал някой си. Обадих се в магазина да направят кошницата, през това време изтичах да купя бутилката вино, която трявбаше също да поднеса. Всъщност да избираш вино никак не е лесно. За последните години започнах да се понаучавам, въпреки че учението ми е само от етикетите на бутилките:-( Вече мога да се ориентирам за вина до 10 лв., до 15 лв, до 30 лв. и нагоре!
Преди беше по-лошо, защото ми даваха списък с вината и после ходи и ги търси. Например Merlo от еди коя си изва, от незнам кой си регион, и то не от България, естествено. Сега вече ми казават само сумата за която трябва да е виното.
И така, изстрелях се към Военна болница. А знаете как се стига до там в пиков час, когато е петък преди срещата на ОССЕ?И аз разбрах! Много бързо разбрах....А пък за паркирането, просто да не говоря!
Да е жива и здрава Неда, която ме научи да паркирам на място с размерите на носна кърпичка и да се провирам през тесните улички!
Всеки път като успея да се напъхям м/у някоя кофа за боклук и някой гараж си спомням за нея - колко беше постоянна в натиска си върху мен да продължавам да се уча, колко пот излях, как първите пъти като слизах от колата ми идеше да изпия една голяма водка на екс, е , струваше си - паркирах се!
Заприпках с кошница висока, колкото мен и бутика вино за 30 лв. към входа на Военната болница. Право да си кажа не очаквах да я видя в толкова добър вид. Скоро бях в МВР-болница и тя си е мизерийка, както и много други, но не и Военната, хубаво фоайе, коледна украса(и то скъпичка), алуминиева дограма, въобще прилича малко на санаториум.Още повече когато на входа ме посрещна и един усмихнат чичко, който ме попита:"О, за генерал Тонев, нали?Той е бригаден генерал.". Не че за мен имаше значение в този момент дали генерала е бригаден или не, нито пък знам какво е това, докато в ръцете си крепях тази голяма и тежаща 100 тона кошница.
Насочиха ме към 2-ря етаж. От мен ще знаете( а може и да знаете), новсички шефове са на 2-рия етаж. Не знам защо, но в заводи, фирми, министерства - все на 2-рия етаж. Може би ги мързи да се качват по-нависоко, а пък първия е много миско и близо до плебса, но така де - качих се аз.
Вътре промяната от комунизъм към съвременен санаториум не беше много голяма - стените с ламперии, секретатрката с топиран коки дълъг маникюр(и май беше секретарка точно от комунистическо време, в което няма нищо лошо, опит е натрупала жената) и ме пуснаха в обежището на гелерала.
Дълъг и голям соцкабинет, с дълга, покрита със зелена покривка, маса, на края на която седеше голям усмихант чичко(генералът!), с големи мустаци. Видя ми се добродушко:)
Стана и се ръкува с мен.Честитих му рождения ден, защото наистина човекът се държеше свестно. Има някои господа, коитоп само ти сочат мястото, където да оставиш даровете, има някои който ме гледат как се огъвам под тежестта на кошнишата и продължават да си лафят с някои си, сякаш се забавляват да причиняват неудобсво някому.
А този човечец беше така мил и любезен да знае как да приема подаръци. Ей, хора и това е изкуство. Не да започнеш:"Е, ама нямаше нужда" или "Ау, ама от кой ли са", ами да проявиш уванение и към изпращача и към себе си, да прочетеш картичката, да благодариш.
Затова му честитих от все сърце!Да е жив и здрав!
Е, стига толкова = ще бягам, но утре е Св. Анна и ще имам още доставки:)