Дневниците на цветарката

Тук ще намерите истинските приключения на момичето, което работи с цветя. Тя е действителна личност, с действителен бизнес - дори има 2 собствени магазина за цветя. Няма да повярвате, колко интересни и досадни неща й се случват всеки ден. Но пък тя ще ви ги разкаже сама.

Thursday, December 09, 2004

Скоро и в Тутракан

Хм, днес беше интересно. Имах три доставки, като едната от тях за Асеновград!?!?!
Какво да ви кажа - истинско удоволствие е да работиш с чужди представителства. Тези хора знаят как се работи. Кратко, точно и ясно ти казват какво искат, след колко време и къде. При тях няма:"Ами, вие сега....", "Ама, нали ще е....","Ама, да не е и.....", "Ами, то и ние не знаем....". Знам само, че една издънка и съм аут. На пазара хора, колкото искаш. Във фирмата хората също работят много яко. Всеки си знае задълженията и си ги изпълнява, виждаш как хората не си гледат часовниците кога ще излязат в обедна почивка, дали шефът ще ги задържи извънредно и да мрънкат от това. Тук те са добре платени специалисти, които трябва да си свършат работата и се грижат за доброто на фирмата. Като казвам, че наистина работят с удоволствие, го мисля, защото с една подобна фирма работя вече 4 години, всяка седмица съм в офиса им и познавам хората.
Мисля, че въпросът за едно подобно представителство е не само да подбереш най-високо квалифицираните кадри за конкретната работа, но да ги формираш като екип и да са с позитивна нагласа(както обичат да казват в западноевропейските страни). Много е лесно да дадеш обява :"Търся магистър по еди какво си, със Sat и Gmat, с 5 години стаж в областта, 5 западни езика и руски, компютърна грамотност с ниво Microsoft и т.н" и сигурно(в България има и такива хора:) ще се явят достатъчно кандидати.НО! Въпросът е дали ще можеш да поставиш мрънкащото си начало след интересите на фирмата или поне на същото. А това малко хора го могат.
Е, та първата ми доставка беше за една такава фирма, която се намира в Инерпред.Кеф ви казвам, истински кеф е да се работи с тях.
Втората ми доставка беше за доц. Борисова в една болница в центъра. Както вече споменах, проблемът с паркирането и играта на котка и мишка с полицаите са си ежедневие за всички, тъй че ще пропусна това и ще пристъпя направо към черешката на тортата. Този път наистина си бях черешката. Хванах доцентката да празнува в конферентната зала с колегите. Когато се появих аз, те точно се снимаха и настроението си беше направо отлично. Всички дружно казаха:"Ауууу, какъв букет! Много е красив!" и премълчаха въпроса:"От кой е?":)
Аз като на забавен кадър прекосих залата, за да стигна до централната маса, на която седеше дамата(много симпатична жена, на която и друг път съм носила букети). Чуха се гласове:"Снимай! Снимай я точно, когато го взима!". Аз поизправих снага(нали ще влизам в историята на здравеопазването, трябва да съм на ниво, ама-ха:) и двете с доцентката направихме най-позьорската снимка за деня!Аз й подавам букета, а тя го поема с усмивка. Нали си го представяте?:)
Но все пак е миличко, защото това са от типа хора, които не получават всеки ден подобни жестове или поне не се държат като че ли им се случва.
Третата доставка си беше проблем - Асеновград. Та там има ли цветарски магазини, с които да се свържа?
Наистина правила съм доставки в по-големите градове на България - обаждам се на някой от доставчиците, той ми казва кой магазин е добър,дава ми телефон, аз се свързвам с него и по странни пътища и канали след това си предаваме парите. Първоначално винаги е на честната ми дума, че съм цветарка и че има такъв адрес, но после нещата си влизат в своите каналчета:)
Но Асеновград беше "терра инкогнита" дори за всезнаещите ми доставчици!Просто никой!
Започнах да мисля, че тази доставка ще ми се опре. Но не!Хувавото на това да си цветар и да преподаваш в университета е, че имаш студенти, а някои от тях са от Асеновград. Това си е шестица от тотото, нали?:)Обадих се на момичето(студентката от Асеновград) и я попитах дали познава цветарите в града. Тя ми отговори, че там има само будки с баби, които продават и че не ги познава, но ми предложи майка й да занесе букета!Ето това направо си беше 7-ца от тотото:)Целият джакпот!
Още повече, както се оказа, майка й познава много добре жената, на която трябваше да бъде занесен букета, дори били дружки:)
Е, вече и за мен изгря слънцето този ден!:)
Вече и Тутракан да ми кажат - никакъв проблем!

2 Comments:

  • At August 7, 2005 at 2:17 AM, Anonymous Anonymous said…

    "Въпросът е дали ще можеш да поставиш мрънкащото си начало след интересите на фирмата или поне на същото. А това малко хора го могат."

    Are you fucking nuts? Май нещо не ти е ясен пазара на труда. Хората НЕ ПОСТАВЯТ фирмата над себе си просто защото на шефовете така им е угодно. Фирмата ТРЯБВА ТАКА ДА СТИМУЛИРА служителите си, че да я поставят. Губи ти се причинно-следствената връзка. Наемането на служител е вид договр, точно както купуването на билет за кино. Е, сигурно е готино да ти работят извънредно събота и неделя, без да им се плаща (а, да, забравих най-важното - БЕЗ ДА МРЪНКАТ) както би било хубаво и заедно с филма да ти подарят някое 23" ЛСД на Ейзо. И пак без да мрънкат. Ама няма как да стане просто, не и на тази планета.

    Аман от проходили бизнесдами!

     
  • At December 18, 2006 at 8:03 PM, Anonymous Anonymous said…

    г-н max, вие от къде падате? Мислите като типичен български работник. И за жалост твърде много хора мислят като вас. Затова и твърде много фирми умряха. Съвсем просто е, ако ти не се грижиш за фирмата и тя няма да се грижи за теб. Ако тя фалира, ти гладуваш. Така и немога да разбера как хората не го проумяват. Не мислете ден за ден. За да върви една фирма са нужни ентусиасти, а не работници. Щото работниците си се покриват и мислят само за пари пари пари, и всичко се поставя под въпрос, за какво да го свърша като няма да получа повече пари?
    В България има много културни шефове, шефа не е заплаха, шефа е твоя най-добър приятел. Шефа вижда старанието на хората и го оценява и когато има възможноста да ти се отблагодари, той ще го направи. Дали ще е бонус, дали ще е LCD порък... все едно.

     

Post a Comment

<< Home