Изток-Запад, а по средата Афганистан

Не мисля, че ще учудя някого, ако кажа, че много обичам да пътувам. Миналия месец ми се случи на два пъти - в един месец видях и "запада", и "изтока" буквално.
За "Запада"(Мадрид) какво да ви кажа - огромен, многолюден(6 милиона), интернационален, шарен, чист, зелен, напечен от слънцето, спокоен, фестивален и сиестен, ремонтиран, обилно хранещ се, храната не е много странна, предимно морска, регулиран, управляван, хубави мъже, всъщност не само мъжете са хубави,много история, много изкуство, навсякъде, през вековете....
"Изтокът" - е, не ми е за първи път да го посещавам, но този път ми беше в една от най-източните точки в Украйна: Донецк - голям колкото София, чист(повече от София), зелен, без дупки по асфалта, без раздрани плакати по улиците, спокоен, с нощен живот, след като си имат голяма мафия не е за учудване,провинциално нагизден, с голяма река-р. Калмиус,много фонтани, бивши мини, направени на цветни хълмчета.....
Това, което ме впечатли беше историята на един човек, с който се запознахме във влака - Юрий. С Албена се качихме на влака Киев-Донецк, за да пропътуваме последните 700 км до заветната цел. И така в купето се случихме с този човек - Юрий и още една баба. За нея не мога да кажа нищо кой знае какво, освен, че се връщаше от Германия, където живеят щастливо омъжени и двете й дъщери, тя е горда от факта, че са "хванали" германци, че са си "уредили" живота, но заедно с това тъгуваше по отминалите дни, по соца....Другото, което мога да кажа е, че така хърка цяла нощ, че не можах да мигна. Не преувеличавам и не се лигавя. Тя заглушаваше тракането на влака!Как ви се струва? На всичко отгоре сутринта стана и се оплака как цяла нощ не е спала, нещо не се чувствала добре?!?!?!Не искам да я чувам, когато заспи качествено...