Изток-Запад, а по средата Афганистан

Хей, Дени!:)
Сега ще ти разкажа потресаващата история(поне на мен така ми се стори).
Юрий е вил войник в Афганистан. Още в началото искам да ти кажа, че човекът въобще не парадираше, нито пък държеше да ни разказва историята на живота си. Просто така се завъртя разговорът.
На 18 години влиза в казармата и пленен от агитациите, че ще защитава родината от капиталистите, които им дишат във врата, от поривът на младостта и от това, че държи оръжие и вече е голям мъж,или от друго нещо...но заминава доброволно в Афганистан. От военното ръководство са им обещавали апартаменти, коли, пенсия доживот, куп облаги(сега той ни показа единственото, което е получил - карта за безплатен превоз в метрото на територията на Украйна!?!?!).
И така, млад, зелен и надъхан попада в нищото....Не каза много за живота си там, само спомена, че три години след като се върнал се стряскал нощем и с ужас откривал, че няма автомат....Разказа други неща - в един ден е заболял от хепатит, малария, ангина и са го ранили. Как е оцелял? Според него - чист късмет.
Но като всеки истински герой(мъченик и фукльо бих казала) пише жизнерадостни писма на родителите си от сорта на :"Добре съм си тук, аз в казармата, на границата съм, храната е кофти, но имам приятели. Не се тревожете. Всичко е наред" и други подобни. Но майка му заподозряла нещо. Казала :"Мирише ми на болница". Бащата отишъл във Военно министерство и проучил къде е синът му. Взел самолета и право в болницата. Казал му:"Хайде, сине, ще дадем рушвет и ще те освободим от служба. Освен това вече си раняван, така че лесно ще те пуснат." Но какво прави пропагандата от хората, а и младежкият ентусиазъм? Той не пожелал. Приятелите му били на фронта и трябвало да бъде с тях.
Знаеш ли друго какво каза:когато си млад си мислиш, че точно ти няма да умреш. Всеки друг, но не и ти.Младостта никога не умира, нали?
Оздравял и се върнал обратно. Подробности не каза. Само, че е станал наркоман. В Афганистан наркотиците били по-евтини от храната. А освен това по какъв друг начин да издържиш на ужаса?
След като се върнал в Украйна(2 години е бил на война) е бил стабилен наркоман. Какво друго му оставало, освен да стане дилър? Започнал да увеличава дозата и е стигнал почти до предела....Показа ни ръцете си - на сгъвките на лактите имаше два улея на всяка ръка , все едно с лъжица си изгребал месото. Това беше само от иглите. Още не мога да повярвам - колко пъти, колко инжекции оставят такива следи.
Юрий каза, че от 14 години е спрял. Чист е. И е сигурно един от двата процента излекувани наркомани по света. Бил пробвал всичко - италиански методи, руски, китайски, френски, с медикаменти, с изолация, с игли....Нищо не му помогнало.
Спасила го е личната му воля. Решил е , че иска да живее и го е направил. Отново се запитах - как е оцелял този човек? Воля, жажда, късмет, инат....
От приятелите му тогава днес нямало нито един жив.
Разказа ни още, че по традиция всяка година ветераните от Афганистан се събират пред президенството, където ги черпят по една водка и супа(екстра, а?)Виждат се и се преброяват, защото самоубийствата продължават. Както той каза, вече не от спомени, кошмари или видения, а просто от невъзможността да оцелеят. Пенсията им е 450 гривни(около 120-150 лв.)
...Пътувайки на изток, чух и видях невероятни неща - съдби, характери, нрави...Доста повече отколкото като пътувах на запад. Да, западът е уреден, чист и спретнат, но, Годподи, колко е интересно на изток:)Зависи с какви очи погледнеш натам.
Цунки
Рени