Украинец, червени рози...брак?

С радост(и малко гордост) искам да кажа, че последния месец успешно изиграх ролята на пърхащо Амурче с лък и стрели на гърба. Един приятел(украинец) ми се обади и каза, че се бори за някакво момиче и иска да я "тръшне" с 33 червени рози. Работата била там, че около момичето се въртял още един Кумчо Вълчо и моят приятел решил да включи тежката артилерия, т.е мен:)Трябваше да изненадам момичето на местоработата й, което беше болница(май много ми върви на лекари), да й предам картичка и да го направя така че колегите й да не разберат. Е, сложна задачка, защото, появявайки се с най-дългите и огромни червени рози, е малко трудно да не те видят. Още повече в 22 часа, когато всеки влизащ в болницата е събитие.
Какво стана? Естествено, че целият персонал дойде. Всички започнаха да ахкат и пъшкат(особено жените) и да гледат момичето с любопитство. От кой ли е? Какво ли става? А момичето - то едва не припадна. Понеже бях инструктирана да изчакам за реакцията й, започнах бавно-бавно, разглеждайки обстановката, да се изнасям. Чух следното:
- Ау! От кой ли са тези прекрасни рози? - една от сестрите.
- Ами да прочете в картичката. - друга сестра.
- А, ама то и картичка ли има? - каза трета и леко се повдигна на пръсти да поразгледа.
Напрегнато мълчание. Всички чакат щастливката да отвори плика. Сякаш мина половин час...аз вече се отдалечавах, но след малко се чу развълнуваното квакане на сестрите. Явно бяха научили от кого е.
Веднага след като излязох се обадих на моя приятел да му разкажа подробно всичко. Той толкова си беше глътнал граматиката, че започна да ми благодари, така все едно съм му подарила печалба от тотото. Оставих го да чака обратната реакция, която не закъсня. Мога с голямо удоволствие да кажа, че те двамата вече са заедно. Много щастливи....и май намирисва на сватба:)