Студенцията и Радините ми вълнения

И тъй като тук мисля да ви разкажа това, което ме вълнува,а то не винаги е свързано с цветарстването ми, преминавам към университета,където също се подвизавам(надали някой не знае и надали някой е останал незасегнат от украинските ми истории - някои са печатали преводи, някои са режисирали пиеси за студенти, всички са търпяли Радините ми вълнения, а други са потърпевши студенти).
А в последно време много нещо извълнувах в тази насока.
По план настоящия семестър водя лекциите на 3-ти и 5-ти курс. А те са различни като деня и нощта, като зимата и лятото, като сън в лятна нощ и зимна нощ на сън.....Не мога да измисля повече сравнения, но мисля, че се разбра колко много се различават. Не че не си ги обичкам старите(т.е. 5-ти курс), дори много, просто......такива овце са! Все гледат да минат тънко, все неразбрали, все нещо им се е случило, за разлика от новите ми подопечни , за които без преувеличние ще кажа: зверски добри са!Интелигентни, с хъс, с една дума както каза Албена: "Машинките им работят" Мисля, че с тях се получава истински учебен процес - аз им казвам, те правят, разбират, научават, изискват, очакват все повече и повече, имат доста добра представа какво искат още и как да го учат. Това ме амбицира и радва. А не като ония, старите кучета! Миналата седмица, докато имах лекции с 3-ти курс, влиза Атанас(от 5-ти) и с дълбоко учудване забеляза, че се е объркал. За месец и половина от началото на учебната година ми се искаше да научи поне в кои дни имаме, но май искам прекалено много. После ни в клин, ни в ръкав започна да разказва на всички ни как си е счупил пръстчето на крака, тътрузейки го мъчително по пода.
- Как бе,Наско, го счупихте? - попитах го аз(нали си говорим на "вие").
- Ами, падна ми пастата за зъби върху него. - отговори той.
Е, паднах. От него всичко бях чувала - че не си е научил за изпита, защото е имал разстройство, защото е имал комоциум, защото бил в депресия, защото разбрал, че ще умре на 30-години, защото страдал от любовна мъка, но това беше нещо ново.
- Как стана това? Вашата паста за зъби колко килограмова е? - търсех някаква логика аз.
- А, не е тежка. Просто беше на горното рафтче и докато се пресягах да я взема, тя падна и ме удари по крака и ето сега, на, съм със счупено пръстче.
Какво да кажа? Поне има чувство за хумор и фантазия.
Нямаше да се ядосвам толкова много, ако не бяха умни хлапета. Имат акъл, но толкова ги мързи, толкова ги мързи, че няма да се учудя, ако са първият нещастен случай на осакатяване от мързел.
Вече бях започнала да губя части от наличния ми преподавателски ентусиазъм, когато в понеделник отидох на защитите на дипломните работи на Славянски филологии.Бях рецензент и трябваше да присъствам. Кто резултат чух изключително хубави теми, професионално изпълнени, интересни не само за специалисти, но и за по-широк кръг читатели (видях, че това не са изтъркани фрази). А колко много научих, толкова много не бях научавала за един ден много отдавна. А като ги видиш и самите хора и самите те хубави... ами нямам думи. Между 13-те, които защитаваха имаше няколко речника(само запознатите могат да знаят какъв труд е това, нали, Вени), един разговорник за туристи от Словакия, изследване на забраните в Чехия и България(с илюстративен материал, снимки, само ще спомена, че момичето беше събирало всички идиотски и не дотам идиотски надписи из двете страни и като пример ще кажа този, който запомних: "Не скачай от лифта! Оцелелите ще бъдат глобявани!"), няколко много добри научни изследвания, с които няма да ви доскучавам, изследване за думата "Пари" в полски и български, включващо жаргонни синоними(гущери, зелено, кинти, пачки), словосъчетания(правя пари, изръсвам те от кинтите ти) и се оказа, че ние, българите сме много чиста нация - все ги перем("пране на пари, чисти пари", мръсни пари") и т.н. Направи ми впечатление, че хората си бяха избрали дипломни работи не просто колкото да мине номерът, а по теми, които наистина ги интересуват. Една от нашите(не пиша имена!), украинистка, също беше направила речник на икономическите термини, защото работи като преводач и всеки ден се сблъсква с липсата на такъв. Като заключение мога да кажа, че уважаемата изпитна комисия предложи на всеки един да си публикува труда и то напълно заслужено. Също така казаха, че толкова силна защита досега не е имало....и аз скромно се присъединявам към тях.
Искренно желая на тези умни магистри(вече) да намерят заслуженото признание за своите възможности оттук нататък.