Скоро и в Тутракан

Хм, днес беше интересно. Имах три доставки, като едната от тях за Асеновград!?!?!
Какво да ви кажа - истинско удоволствие е да работиш с чужди представителства. Тези хора знаят как се работи. Кратко, точно и ясно ти казват какво искат, след колко време и къде. При тях няма:"Ами, вие сега....", "Ама, нали ще е....","Ама, да не е и.....", "Ами, то и ние не знаем....". Знам само, че една издънка и съм аут. На пазара хора, колкото искаш. Във фирмата хората също работят много яко. Всеки си знае задълженията и си ги изпълнява, виждаш как хората не си гледат часовниците кога ще излязат в обедна почивка, дали шефът ще ги задържи извънредно и да мрънкат от това. Тук те са добре платени специалисти, които трябва да си свършат работата и се грижат за доброто на фирмата. Като казвам, че наистина работят с удоволствие, го мисля, защото с една подобна фирма работя вече 4 години, всяка седмица съм в офиса им и познавам хората.
Мисля, че въпросът за едно подобно представителство е не само да подбереш най-високо квалифицираните кадри за конкретната работа, но да ги формираш като екип и да са с позитивна нагласа(както обичат да казват в западноевропейските страни). Много е лесно да дадеш обява :"Търся магистър по еди какво си, със Sat и Gmat, с 5 години стаж в областта, 5 западни езика и руски, компютърна грамотност с ниво Microsoft и т.н" и сигурно(в България има и такива хора:) ще се явят достатъчно кандидати.НО! Въпросът е дали ще можеш да поставиш мрънкащото си начало след интересите на фирмата или поне на същото. А това малко хора го могат.
Е, та първата ми доставка беше за една такава фирма, която се намира в Инерпред.Кеф ви казвам, истински кеф е да се работи с тях.
Втората ми доставка беше за доц. Борисова в една болница в центъра. Както вече споменах, проблемът с паркирането и играта на котка и мишка с полицаите са си ежедневие за всички, тъй че ще пропусна това и ще пристъпя направо към черешката на тортата. Този път наистина си бях черешката. Хванах доцентката да празнува в конферентната зала с колегите. Когато се появих аз, те точно се снимаха и настроението си беше направо отлично. Всички дружно казаха:"Ауууу, какъв букет! Много е красив!" и премълчаха въпроса:"От кой е?":)
Аз като на забавен кадър прекосих залата, за да стигна до централната маса, на която седеше дамата(много симпатична жена, на която и друг път съм носила букети). Чуха се гласове:"Снимай! Снимай я точно, когато го взима!". Аз поизправих снага(нали ще влизам в историята на здравеопазването, трябва да съм на ниво, ама-ха:) и двете с доцентката направихме най-позьорската снимка за деня!Аз й подавам букета, а тя го поема с усмивка. Нали си го представяте?:)
Но все пак е миличко, защото това са от типа хора, които не получават всеки ден подобни жестове или поне не се държат като че ли им се случва.
Третата доставка си беше проблем - Асеновград. Та там има ли цветарски магазини, с които да се свържа?
Наистина правила съм доставки в по-големите градове на България - обаждам се на някой от доставчиците, той ми казва кой магазин е добър,дава ми телефон, аз се свързвам с него и по странни пътища и канали след това си предаваме парите. Първоначално винаги е на честната ми дума, че съм цветарка и че има такъв адрес, но после нещата си влизат в своите каналчета:)
Но Асеновград беше "терра инкогнита" дори за всезнаещите ми доставчици!Просто никой!
Започнах да мисля, че тази доставка ще ми се опре. Но не!Хувавото на това да си цветар и да преподаваш в университета е, че имаш студенти, а някои от тях са от Асеновград. Това си е шестица от тотото, нали?:)Обадих се на момичето(студентката от Асеновград) и я попитах дали познава цветарите в града. Тя ми отговори, че там има само будки с баби, които продават и че не ги познава, но ми предложи майка й да занесе букета!Ето това направо си беше 7-ца от тотото:)Целият джакпот!
Още повече, както се оказа, майка й познава много добре жената, на която трябваше да бъде занесен букета, дори били дружки:)
Е, вече и за мен изгря слънцето този ден!:)
Вече и Тутракан да ми кажат - никакъв проблем!

Да знаеш как да получаваш подаръци

Пак ми се обадиха от една фирма(търговско представителство), с която често работя. Доставката беше за шефа на Военна болница - генерал някой си. Обадих се в магазина да направят кошницата, през това време изтичах да купя бутилката вино, която трявбаше също да поднеса. Всъщност да избираш вино никак не е лесно. За последните години започнах да се понаучавам, въпреки че учението ми е само от етикетите на бутилките:-( Вече мога да се ориентирам за вина до 10 лв., до 15 лв, до 30 лв. и нагоре!
Преди беше по-лошо, защото ми даваха списък с вината и после ходи и ги търси. Например Merlo от еди коя си изва, от незнам кой си регион, и то не от България, естествено. Сега вече ми казават само сумата за която трябва да е виното.
И така, изстрелях се към Военна болница. А знаете как се стига до там в пиков час, когато е петък преди срещата на ОССЕ?И аз разбрах! Много бързо разбрах....А пък за паркирането, просто да не говоря!
Да е жива и здрава Неда, която ме научи да паркирам на място с размерите на носна кърпичка и да се провирам през тесните улички!
Всеки път като успея да се напъхям м/у някоя кофа за боклук и някой гараж си спомням за нея - колко беше постоянна в натиска си върху мен да продължавам да се уча, колко пот излях, как първите пъти като слизах от колата ми идеше да изпия една голяма водка на екс, е , струваше си - паркирах се!
Заприпках с кошница висока, колкото мен и бутика вино за 30 лв. към входа на Военната болница. Право да си кажа не очаквах да я видя в толкова добър вид. Скоро бях в МВР-болница и тя си е мизерийка, както и много други, но не и Военната, хубаво фоайе, коледна украса(и то скъпичка), алуминиева дограма, въобще прилича малко на санаториум.Още повече когато на входа ме посрещна и един усмихнат чичко, който ме попита:"О, за генерал Тонев, нали?Той е бригаден генерал.". Не че за мен имаше значение в този момент дали генерала е бригаден или не, нито пък знам какво е това, докато в ръцете си крепях тази голяма и тежаща 100 тона кошница.
Насочиха ме към 2-ря етаж. От мен ще знаете( а може и да знаете), новсички шефове са на 2-рия етаж. Не знам защо, но в заводи, фирми, министерства - все на 2-рия етаж. Може би ги мързи да се качват по-нависоко, а пък първия е много миско и близо до плебса, но така де - качих се аз.
Вътре промяната от комунизъм към съвременен санаториум не беше много голяма - стените с ламперии, секретатрката с топиран коки дълъг маникюр(и май беше секретарка точно от комунистическо време, в което няма нищо лошо, опит е натрупала жената) и ме пуснаха в обежището на гелерала.
Дълъг и голям соцкабинет, с дълга, покрита със зелена покривка, маса, на края на която седеше голям усмихант чичко(генералът!), с големи мустаци. Видя ми се добродушко:)
Стана и се ръкува с мен.Честитих му рождения ден, защото наистина човекът се държеше свестно. Има някои господа, коитоп само ти сочат мястото, където да оставиш даровете, има някои който ме гледат как се огъвам под тежестта на кошнишата и продължават да си лафят с някои си, сякаш се забавляват да причиняват неудобсво някому.
А този човечец беше така мил и любезен да знае как да приема подаръци. Ей, хора и това е изкуство. Не да започнеш:"Е, ама нямаше нужда" или "Ау, ама от кой ли са", ами да проявиш уванение и към изпращача и към себе си, да прочетеш картичката, да благодариш.
Затова му честитих от все сърце!Да е жив и здрав!
Е, стига толкова = ще бягам, но утре е Св. Анна и ще имам още доставки:)